Промяната в образователния процес трябва да стъпи върху общи приоритети, без изключение за всички деца
автор: Михаил Мишев
Осми април е Международен ден на ромите. На 8 април 1971 г. в близост до Лондон, Великобритания, ромски активисти от десетки страни и чуждестранни делегати участват в Първия световен ромски конгрес. На този конгрес са приети ромското знаме, ромският химн и са поставени общи приоритети пред всички роми в Европа и по целия свят.
Част от тези приоритети намират своето място и в настоящите стратегии и планове във всички страни членки на Европейския съюз (с изключение на Малта). В България последните т. нар. ромски стратегии се фокусират в голяма степен върху направление „Образование”. Това, разбира се, е интегрална част от инвестирането в капацитета на общността и нейното приобщаване. Само че, в съзнанието на хората, които не са част от тази общност, отсъстват важни фактори и конкретни специфики, които влияят на децата и ефективността на образователния процес.
Например, ромските деца често срещат трудности, когато започнат да посещават училище, защото от тях някак изведнъж се очаква да могат да седят дълго време неподвижни и да фокусират вниманието си върху преподавания урок в продължение на часове. Това, разбира се, е противоестествено за повечето от тях, защото им е наложена рязка промяна на естествената среда. До преди това те са се чувствали свободни със своите връстници в своите квартали – да тичат, да играят, да си говорят.
Трудности в образователния процес се срещат и заради непознаването на ромската общност от страна на преподавателите, тъй като тя не е хомогенна и различните ромски групи могат да се различават изключително много една от друга. Следователно, различните деца е възможно да имат различни нужди, а подходът в момента, до голяма степен, продължава да бъде унифициран към всички деца, без да се вземат предвид техните индивидуални специфики и нужди. Видимо по-добри резултати показват децата, които срещат индивидуален подход от преподавател, който също така говори ромски език. Когато децата имат възможност да комуникират на майчиния си език, те се доверяват много по-бързо и по-лесно на такъв преподавател и са в пъти по-възприемчиви към учебния материал.
Нужно е, освен това, преподавателите да имат разбирането, че за ромските деца училището е от първостепенно значение, дори понякога негативните стереотипи да надделяват в съзнанието на някои от тях. Ромските деца са креативни и находчиви, което им дава много предимства в детска възраст. Преподавателите трябва да ги подкрепят и да умеят да ги насочват в посока на тяхното индивидуално израстване – към изграждането на тяхната личност и подходящата професия за всяко едно от тях в бъдеще. С други думи, истинска промяна може да настъпи само тогава, когато си поставим общи приоритети по отношение на всички деца без изключение – приоритети, които да следваме в синергия, защото интеграцията е двупосочен процес!
Михаил Мишев е студент по Политически науки и Психология в Американския университет в България. Съучредител е на Фондация за общностно развитие и сътрудничество (ФОРС).